Готовый перевод Author's Reincarnation in a Fantasy Setting / Реинкарнация автора в фэнтезийной новелле: Глава 22

"Може би има някакъв начин," каза Зиро, като направи няколко крачки към Ришия, стеснявайки разстоянието.

"Аня се омъжва утре, но не по своя воля. Има един тип на име Уолрик и той принуждава сестра ми да се омъжи за него, а когато родителите ми се опитаха да го спрат, той ги започна да ги заплашва с положението на семейството си," продължи той.

"Колко ужасно," промълви Ришия, като изражението ѝ стана тъжно.

Зиро спря за секунда и наблюдава състоянието на Ришия, преди да продължи: "Но както казах, може би има начин да ѝ помогнем да се измъкне от тази ситуация."

"И какво би могло да е това?" попита тя нетърпеливо.

Зиро я погледна право в очите и задържа погледа си.

"Знам, че не мога да ви помоля за нещо абсурдно като да спрете този брак с политическа намеса, тъй като като принцеса това ще ви създаде проблеми, като се намесите в обществени въпроси. Но в същото време, ако наистина искате да помогнете на Аня, има начин.. и той е магическата академия," каза Зиро.

"Магическата академия? Как може това да реши този проблем?" попита Ришия, явно объркана от думите на Зиро.

"Ако не греша, магическата академия се намира в друг град, нали? И също така, веднъж записани в академията, всички студенти трябва да живеят в общежитията в кампуса. Ако успеете да запишете Аня в академията, ще има солидна причина за нас да откажем брака," обясни той.

Това, което каза Зиро, беше вярно. Зафортската магическа академия се намираше в столицата на това кралство, а на записаните там студенти бе забранено да живеят извън кампуса.

Това беше система, въведена в академията, за да могат студентите да се съсредоточат изцяло върху образованието си и да не бъдат отвлечени от каквато и да било ситуация извън кампуса.

Освен това, академията също забраняваше на студентите да влизат в контакт с никого извън кампуса. Имаше само специални случаи, когато студентите бяха свободни да излизат навън, като например за ваканция.

Ришия разбираше това, така че повече или по-малко улови съдържанието на това, за което говореше Зиро, въпреки че имаше още нещо, за което не беше сигурна.

"Но как точно ще спрем този брак? И как мога да вкарам някого произволно в Зафортската академия, когато дори по-високопоставените благородници се борят да запишат децата си там?" попита тя, опитвайки се да разсее съмненията си.

На лицето на Зиро се появи лека усмивка, сякаш очакваше тя да зададе този въпрос и вече имаше отговор.

"Това няма да бъде нормално по никакъв начин, всъщност всичко ще има смисъл. Не само ти забеляза колко добре се представи Аня в турнира по битки, нали?" каза той. "Ако тя не беше избягала, за да спаси живота ти, ясно беше, че можеше да спечели този турнир, но тя не го направи.

Защо? Защото тя пожертва този шанс, за да спаси твоя живот. Ако погледнеш на това по този начин, няма ли да има пълен смисъл, ако ти ѝ дадеш покана за академията като награда, защото тя не спечели турнира заради теб? Мисля, че ще има," каза Зиро, обяснявайки плана си.

Ришия остана без думи, след като чу всичко това. Начинът, по който Зиро виждаше нещата, беше изключително обективен.

Но в същото време планът му можеше да проработи, дори Ришия не можеше да го отрече.

След като чу обяснението на Зиро, тя няколко пъти кимна, сякаш се убеждава да последва този план. След това се обади.

"Нека кажем, че следвам твоя план и предлагам на Аня директна покана за магическата академия, но не може ли той (Уолрик) да се ожени за нея, преди да отиде в академията или след като се дипломира?"

Нейните притеснения бяха очевидни - дори ако Аня бъде записана в академията, сватбата ѝ с Уолрик беше утре и не беше така, че тя веднага ще замине за академията.

Дори ако по някакъв начин предотвратят това, това ще бъде само временен мир. Ако Уолрик е решен да се ожени за Аня, винаги може да го направи след нейното дипломиране.

"Не трябва да се притесняваш за това. Трябва само някак си, преди утре, да запишеш Аня в академията и да изпратиш писмо до семейството на Уолрик, което да обявява, че не може да се състои този брак утре, тъй като Аня ще отиде в академията. Мога да ви обещая, ако направите това, ще спася Аня от всичко останало, което ще дойде след това," отвърна той.

В гласа му имаше нотка на самоувереност, сякаш беше сигурен, че ако Ришия последва инструкциите му, ще успее да се справи с останалите въпроси.

Ришия докосна бузата си с показалеца, докато обмисляше това. Това беше донякъде трудно решение, така че тя взимаше време. Не беше така, че не иска да спаси Аня, напротив, тя не можеше да седи и да гледа как животът на човека, който е спасил нейния, бъде унищожен.

Просто фактът, че тя ще предприеме действие, може да остави лошо впечатление, и това беше единственото, което я колебаеше.

"Почему вы думаете, что я помогу вам с этим? Учитывая, что у нас с вами нет никаких отношений", - спросила она, а точнее, задала вопрос.

Зеро не нужно было и секунды, чтобы ответить. С серьезным выражением лица он заговорил:

"Потому что я знаю, что вы не станете стоять в стороне и позволите разрушить жизнь того, кого вы знаете, даже если вы можете это предотвратить, приняв меры. В конце концов, если бы вы были таким принцем, вы бы не приехали сюда, чтобы посмотреть на турнир, когда это было необязательно.

Да и не пришли бы лично поблагодарить Анью. Но вы сделали это, потому что вы тот самый принц, который заботится о гражданах своего королевства. И именно поэтому я подумал, что вы поможете Ане".

Глаза Ришии расширились, когда она слушала, как он описывает ее натуру. Зеро был прав: она была тем самым принцем, который заботится о своих людях. В ее сердце зародился страх перед стоящим перед ней человеком, ей казалось, что каждое ее движение наблюдается.

"Вы интересный человек, Зеро, я это признаю. И, как вы сказали, я не могу просто стоять в стороне и наблюдать, как Аня погружается во тьму. Я помогу вам", - сказала Ришия.

***

Сейчас я был в восторге, но не мог показать это на своем лице. Даже я был удивлен тем, как все прошло именно так, как я и планировал.

Я знал, что все получится, но без малейших искажений - это было поразительно.

Ну, я взял себя в руки, чтобы не отвлекаться. Мне нужно было сохранять бесстрастное выражение лица, пока я не предстану перед принцессой.

И после того, как я объяснил ей ее собственную натуру во всех деталях, она согласилась участвовать в моем плане.

Я поблагодарил ее за это, и она ушла. Уже было довольно поздно, ведь мы начали разговор. Я сообщил ей фамилию Уолрика, и она сказала, что приведет все в движение этой ночью, не дожидаясь завтрашнего дня.

"Ух!" - я тяжело вздохнул, осознав, что теперь я один.

В то же время я поднес правую руку к лицу. До сих пор она была за спиной, но теперь, когда я остался один..

"Похоже, мне не понадобилось использовать это", - сказал я себе, глядя на то, что держу в руке.

Это был острый ледяной шип, несомненно, созданный с помощью магии стихий.

http://tl.rulate.ru/book/80054/3807762